Границите съществуват само в съзнанието ми. Дори преодоляването на границите е функция на съзнанието ми. Но на съзнанието ми са му нужни граници, за да разбира света, за да констуира стратегии и за да пътува. Обикновенно всяко пътуване е излизане извън границите. Тръгвам от Перник към Благоевград. Постепенно напускам границата на град Перник, после напускам границите на община Перник. Накрая напускам дори границите на област Перник. Но пътувам към други граници. Не е ли парадоксално, че напускам едни граници, за да попадна в други граници? Не е ли по-парадоксално, че дори не виждам тези граници? Но зная, че те са там. Така съм се научил. Ами, ако тези граници не съществуват? Не е възможно! Знам, че до Благоевград имам да измина 76 км. и са ми нужни 5 литра гориво. За тях пък са ми нужни 12 лв. За тях ще работя 4 часа. Ето колко много граници имам в моето пътуване. Дори да не ги виждам се сблъсквам с тях. Това са границите на моето съзнание, които мога да променя ..... Но дали може да има съзнание без граници?
Няма коментари:
Публикуване на коментар